на Горан Тодоров
Времето минава толкова неусетно,
но приятелите лесно не се заличават,
щом още споменът живее, съответно
и приятелството от него не се лишава.
Годините укрепваха нашата сила,
а приятелите са благо неизмеримо,
но смъртта винаги там се е скрила,
за да раздели всичко неповторимо.
Приятелю, защо в онзи неочакван ден
реши, че животът ти вече няма смисъл,
искаше за втори път да бъдеш роден – ...