26 окт. 2011 г., 14:02

Приятел

711 1 5

Нима приятел да повикаш трябва,
когато пътят крие се в мъгла? 
И волята и силата отслабва? 
Той не усеща ли това? 

Душата плаче, пясък те зарива? 
Приятелят дали това открива? 
Безмълвния ти стих дали чете? 
Без думи може да те разбере? 

И ако облаци закрили са небето... 
И ако лед сковава ти сърцето...
А трябва да помолиш приятел за опора... 
Това дали приятелство е, хора?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави, Татяна! Здравейте и вие - Миночка, Алина и Моника, чиито коментари съм пропуснала в потока. Татяна... връщаш ме преди 11 години, когато съм мислила, че някой едва ли не е длъжен да ме усеща, разбира, да предлага помощта си без да съм го помолила за това. Сега не мисля така. Непоисканото добро - не е добро. Истинският приятел ще ме усети. Има и начин да ми каже, че е до мен, но аз съм тази, която ако желае помощ и подкрепа то трябва да помоли за нея. Да, трябва да помолиш за помощ ако имаш нужда. Не е помощ, подценяване някой да дотичва всеки път когато се препънеш, без да си го повикал. Бъркане в живота ти е, в израстването, в кармата. А че не всеки, който си мислил, че ти е приятел е вярно. Но секи е учител. И е бил в живота си, защото си се нуждаел от този урок. А истинските, верните приятели - те са подаръци и трябва да ги ценим. Горе главата!
  • Прекрасно произведение! В този етап от живота се питам точно това!
    Оцених високо! Поздрави!
  • Страхотно произведение,точно сега в живота ми съм на такава тема!
  • Окапват „приятелите“като листата на дърво.Но винаги остава поне един,който заслужава високото звание.Хубав стих!Привет!
  • Истинският приятел винаги ще те открие,
    независимо колко си далече,
    той твойта мъка ще попие,
    преди душата да я изрече!

    Сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...