26.10.2011 г., 14:02

Приятел

706 1 5

Нима приятел да повикаш трябва,
когато пътят крие се в мъгла? 
И волята и силата отслабва? 
Той не усеща ли това? 

Душата плаче, пясък те зарива? 
Приятелят дали това открива? 
Безмълвния ти стих дали чете? 
Без думи може да те разбере? 

И ако облаци закрили са небето... 
И ако лед сковава ти сърцето...
А трябва да помолиш приятел за опора... 
Това дали приятелство е, хора?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави, Татяна! Здравейте и вие - Миночка, Алина и Моника, чиито коментари съм пропуснала в потока. Татяна... връщаш ме преди 11 години, когато съм мислила, че някой едва ли не е длъжен да ме усеща, разбира, да предлага помощта си без да съм го помолила за това. Сега не мисля така. Непоисканото добро - не е добро. Истинският приятел ще ме усети. Има и начин да ми каже, че е до мен, но аз съм тази, която ако желае помощ и подкрепа то трябва да помоли за нея. Да, трябва да помолиш за помощ ако имаш нужда. Не е помощ, подценяване някой да дотичва всеки път когато се препънеш, без да си го повикал. Бъркане в живота ти е, в израстването, в кармата. А че не всеки, който си мислил, че ти е приятел е вярно. Но секи е учител. И е бил в живота си, защото си се нуждаел от този урок. А истинските, верните приятели - те са подаръци и трябва да ги ценим. Горе главата!
  • Прекрасно произведение! В този етап от живота се питам точно това!
    Оцених високо! Поздрави!
  • Страхотно произведение,точно сега в живота ми съм на такава тема!
  • Окапват „приятелите“като листата на дърво.Но винаги остава поне един,който заслужава високото звание.Хубав стих!Привет!
  • Истинският приятел винаги ще те открие,
    независимо колко си далече,
    той твойта мъка ще попие,
    преди душата да я изрече!

    Сърдечен поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...