26 oct 2011, 14:02

Приятел

  Poesía
717 1 5

Нима приятел да повикаш трябва,
когато пътят крие се в мъгла? 
И волята и силата отслабва? 
Той не усеща ли това? 

Душата плаче, пясък те зарива? 
Приятелят дали това открива? 
Безмълвния ти стих дали чете? 
Без думи може да те разбере? 

И ако облаци закрили са небето... 
И ако лед сковава ти сърцето...
А трябва да помолиш приятел за опора... 
Това дали приятелство е, хора?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави, Татяна! Здравейте и вие - Миночка, Алина и Моника, чиито коментари съм пропуснала в потока. Татяна... връщаш ме преди 11 години, когато съм мислила, че някой едва ли не е длъжен да ме усеща, разбира, да предлага помощта си без да съм го помолила за това. Сега не мисля така. Непоисканото добро - не е добро. Истинският приятел ще ме усети. Има и начин да ми каже, че е до мен, но аз съм тази, която ако желае помощ и подкрепа то трябва да помоли за нея. Да, трябва да помолиш за помощ ако имаш нужда. Не е помощ, подценяване някой да дотичва всеки път когато се препънеш, без да си го повикал. Бъркане в живота ти е, в израстването, в кармата. А че не всеки, който си мислил, че ти е приятел е вярно. Но секи е учител. И е бил в живота си, защото си се нуждаел от този урок. А истинските, верните приятели - те са подаръци и трябва да ги ценим. Горе главата!
  • Прекрасно произведение! В този етап от живота се питам точно това!
    Оцених високо! Поздрави!
  • Страхотно произведение,точно сега в живота ми съм на такава тема!
  • Окапват „приятелите“като листата на дърво.Но винаги остава поне един,който заслужава високото звание.Хубав стих!Привет!
  • Истинският приятел винаги ще те открие,
    независимо колко си далече,
    той твойта мъка ще попие,
    преди душата да я изрече!

    Сърдечен поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...