Приятелче любимо,
къде така се скри,
казах думи немислими
и теб аз нараних.
Сега седя притихнала в стаята сива,
с молив в ръка и лист хартия,
мислейки какво обърках тогаз
и как да се поправя аз.
Но сили дава ми споменът светъл
за приятелчето всеотдайно,
готово да остане вярно,
въпреки че аз сглупих.
Прости ти на глупака в мен,
сега го научавам да не бъде тъй груб и студен,
а да цени това, което му се дава,
и с пълни шепи да дарява –
любов, усмивки, разбиране и доброта,
тъй, както ти дари ги на моята душа.
И моля те, приятелче любимо,
запази ти надеждата в мен,
че ще се върнеш някой ден.
© Диляна Атанасова Все права защищены