Приятелче любимо,

къде така се скри,

казах думи немислими

и теб аз нараних.

Сега седя притихнала в стаята сива,

с молив в ръка и лист хартия,

мислейки какво обърках тогаз

и как да се поправя аз.

Но сили дава ми споменът светъл

за приятелчето всеотдайно,

готово да остане вярно,

въпреки че аз сглупих.

Прости ти на глупака в мен,

сега го научавам да не бъде тъй груб и студен,

а да цени това, което му се дава,

и с пълни шепи да дарява –

любов, усмивки, разбиране и доброта,

тъй, както ти дари ги на моята душа.

И моля те, приятелче любимо,

запази ти надеждата в мен,

че ще се върнеш някой ден.