17.05.2012 г., 10:24

Приятелче любимо

585 0 0

Приятелче любимо,

къде така се скри,

казах думи немислими

и теб аз нараних.

 

Сега седя притихнала в стаята сива,

с молив в ръка и лист хартия,

мислейки какво обърках тогаз

и как да се поправя аз.

 

Но сили дава ми споменът светъл

за приятелчето всеотдайно,

готово да остане вярно,

въпреки че аз сглупих.

 

Прости ти на глупака в мен,

сега го научавам да не бъде тъй груб и студен,

а да цени това, което му се дава,

и с пълни шепи да дарява –

любов, усмивки, разбиране и доброта,

тъй, както ти дари ги на моята душа.

 

И моля те, приятелче любимо,

запази ти надеждата в мен,

че ще се върнеш някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...