5 янв. 2008 г., 00:36

Приятели

2.9K 0 12

ПРИЯТЕЛИ

 

Здравей, Врабчо! Как си ти?

Тъжен си. Защо, кажи?!

Затова ли, че в полята

сняг затрупа семенцата?!

Влез, приятелю, седни,

постопли се, отдъхни.

Имам тук за теб храна  -

пълно кошче със зърна.

Заповядай, похапни.

Тъжен ти недей бъди!

Тук на топло остани.

Нека зимата вилнее,

свойта песен да си пее.

Врабчо мили, страшно няма,

щом приятели сме двама...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво... прелича ми на Никола Въпцаров "Врабчова сговорна дружина" нещо подобно е ... Но се пак това си е моето мнение,други могат да го отречат това. Но стихчето е супер просто! Поздравчета и усмивчици...
  • Чудесен е, Лили !!!
    Звъни и топли !
    Искрено!
  • Нежно и красиво детско стихче! Разтоварващо и за големите! Браво Лили!
  • Много сладко стихче!
  • Благодаря ви,приятели!
    Валентино,много си мил,благодаря ти за предложението.Направила съм такава книжка,казва се"Гостенчета".Децата я харесват,но имат възможност да я притежават само моите съгражданчета,тъй като не съм в състояние сама да я предложа другаде.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...