ПРИЯТЕЛИ
Здравей, Врабчо! Как си ти?
Тъжен си. Защо, кажи?!
Затова ли, че в полята
сняг затрупа семенцата?!
Влез, приятелю, седни,
постопли се, отдъхни.
Имам тук за теб храна -
пълно кошче със зърна.
Заповядай, похапни.
Тъжен ти недей бъди!
Тук на топло остани.
Нека зимата вилнее,
свойта песен да си пее.
Врабчо мили, страшно няма,
щом приятели сме двама...
© Лилия Велчева Всички права запазени