Jan 5, 2008, 12:36 AM

Приятели

2.9K 0 12

ПРИЯТЕЛИ

 

Здравей, Врабчо! Как си ти?

Тъжен си. Защо, кажи?!

Затова ли, че в полята

сняг затрупа семенцата?!

Влез, приятелю, седни,

постопли се, отдъхни.

Имам тук за теб храна  -

пълно кошче със зърна.

Заповядай, похапни.

Тъжен ти недей бъди!

Тук на топло остани.

Нека зимата вилнее,

свойта песен да си пее.

Врабчо мили, страшно няма,

щом приятели сме двама...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво... прелича ми на Никола Въпцаров "Врабчова сговорна дружина" нещо подобно е ... Но се пак това си е моето мнение,други могат да го отречат това. Но стихчето е супер просто! Поздравчета и усмивчици...
  • Чудесен е, Лили !!!
    Звъни и топли !
    Искрено!
  • Нежно и красиво детско стихче! Разтоварващо и за големите! Браво Лили!
  • Много сладко стихче!
  • Благодаря ви,приятели!
    Валентино,много си мил,благодаря ти за предложението.Направила съм такава книжка,казва се"Гостенчета".Децата я харесват,но имат възможност да я притежават само моите съгражданчета,тъй като не съм в състояние сама да я предложа другаде.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...