Едно сърце - една осколка

и само в миг да изречеш

кога, къде и точно колко

от себе си ще отдадеш?

Дали ще може да се върне

зората жива след тъма

и всеки трепет да обърне

в живот на истинска душа?

Една душа - една китара,

от музиката дъх да спреш...

Дали, защо и колко щуро

сърце във нея да вплетеш?

Небето ако в миг погледнеш,

слънцето-приятел с теб върви

и винаги със тебе е до вечер

и в' всички следващи зори...