7 апр. 2015 г., 21:19

Приятели

821 0 0

Едно сърце - една осколка

и само в миг да изречеш

кога, къде и точно колко

от себе си ще отдадеш?

 

Дали ще може да се върне

зората жива след тъма

и всеки трепет да обърне

в живот на истинска душа?

Една душа - една китара,

от музиката дъх да спреш...

Дали, защо и колко щуро

сърце във нея да вплетеш?

Небето ако в миг погледнеш,

слънцето-приятел с теб върви

и винаги със тебе е до вечер

и в' всички следващи зори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Бъчваров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...