Apr 7, 2015, 9:19 PM

Приятели

828 0 0

Едно сърце - една осколка

и само в миг да изречеш

кога, къде и точно колко

от себе си ще отдадеш?

 

Дали ще може да се върне

зората жива след тъма

и всеки трепет да обърне

в живот на истинска душа?

Една душа - една китара,

от музиката дъх да спреш...

Дали, защо и колко щуро

сърце във нея да вплетеш?

Небето ако в миг погледнеш,

слънцето-приятел с теб върви

и винаги със тебе е до вечер

и в' всички следващи зори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...