7.04.2015 г., 21:19

Приятели

829 0 0

Едно сърце - една осколка

и само в миг да изречеш

кога, къде и точно колко

от себе си ще отдадеш?

 

Дали ще може да се върне

зората жива след тъма

и всеки трепет да обърне

в живот на истинска душа?

Една душа - една китара,

от музиката дъх да спреш...

Дали, защо и колко щуро

сърце във нея да вплетеш?

Небето ако в миг погледнеш,

слънцето-приятел с теб върви

и винаги със тебе е до вечер

и в' всички следващи зори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....