17 мая 2023 г., 21:08

Приятелство

851 2 4

на Таня

 

Ти си малката принцеса.

Вечното дете.

Другите деца къде са?

Остаряват те.

 

Носиш раните си леко.

Сякаш не болят.

Като роза в теб човека.

Звезден – твоя свят.

 

Щедра, весела си, вярна.

В детството те скрих.

Свети мойта благодарност

в радостния стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Танче. Нека е пълно около нас с истински приятели
  • Много хубаво, харесва ми!
  • Така е, Мария. Любовта ни към Бога и хората, семейството и приятелите ни са ни най-големите богатства. Благодаря, че си тук с голямото си, щедро приятелско сърце
  • Много мило ми стана след прочита на стихотворението ти, Миленче! Богатство е да имаш такъв сърдечен и верен приятел! Гласувам за това приятелство!👍🥰🌹

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...