на Таня
Ти си малката принцеса.
Вечното дете.
Другите деца къде са?
Остаряват те.
Носиш раните си леко.
Сякаш не болят.
Като роза в теб човека.
Звезден – твоя свят.
Щедра, весела си, вярна.
В детството те скрих.
Свети мойта благодарност
в радостния стих.
© Милена Френкева All rights reserved.
The work is a contestant:
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
