Приятелство
Когато в мрака падна уморен
и светлината в мен загасне бавно,
ръка протегната усещам в ден,
когато всичко е безвъзвратно.
Когато думите горчат във мен,
а светът е буря без посока,
приятел идва тихичко, смутен
и прави пътечката широка.
Не с обещания, нито с лъжи,
а с истина, топла и жива,
приятел обичта си не пести,
мехлем за раните открива.
И времето няма да ни сломи,
щом две души в едно се слеят.
Приятелството – то не гори,
то свети и вечно ще ни грее!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
