13 мар. 2011 г., 21:21

Приятелство ли е...

1.7K 0 12

 

                                         На Е...


Не разбирам такова приятелство -

да те бутнат във прашния ъгъл,

да не можеш да минеш оттатък...

Най-добре ще е сам да си тръгнеш.

 

Сред полята простор да потърсиш.

И врати със замах да отваряш,

за да станеш за някого първи.

 

Ала с детска наивност ти вярваш,

че приятелят вечно ще има

пет минути за твойте неволи.

 

Но обгръща те ледена зима...

И не можеш, не искаш да молиш.

Просто свикваш... И вече е ясно,

че не трябва да бъдеш досаден.

 

Е, боли те... Но мълком израстваш.

Помъдряваш.

И вдигаш прегради...

 

Не приемам такова приятелство!

(Но пък мене дали ме разбират?...)

 

Затова продължавам нататък -

откъдето реките извират.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми, истинско е!Прегръдки, Бианка!
  • Браво Бианка!
    Ако дълго време стоиш пред затворена врата,
    няма да видиш ,че друга се отваря много по-гостоприемно.
    Затова, по-добре й обърни гърба!

  • приятелството е даване...
    на обич и надежда, на подрепа и саможертва...
    много хубав стих, Бианка...сърдечно те прегръщам.
  • "Ала с детска наивност ти вярваш,

    че приятелят вечно ще има

    пет минути за твойте неволи."

    Знам го това приятелство... Някакъв спомен, за това, което е било.

    "Е, боли те... Но мълком израстваш.

    Помъдряваш.

    И вдигаш прегради..."
    Това е начина, който почти всички избираме... Но знаем ли, някой ден може някой да ги прескочи-преградите, очакванията ни. Никога не е късно някой най-неочаквано да те очарова.
    Поздрави за хубавото стихотворение!
  • Чудесно е!
    Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...