13.03.2011 г., 21:21

Приятелство ли е...

1.7K 0 12

 

                                         На Е...


Не разбирам такова приятелство -

да те бутнат във прашния ъгъл,

да не можеш да минеш оттатък...

Най-добре ще е сам да си тръгнеш.

 

Сред полята простор да потърсиш.

И врати със замах да отваряш,

за да станеш за някого първи.

 

Ала с детска наивност ти вярваш,

че приятелят вечно ще има

пет минути за твойте неволи.

 

Но обгръща те ледена зима...

И не можеш, не искаш да молиш.

Просто свикваш... И вече е ясно,

че не трябва да бъдеш досаден.

 

Е, боли те... Но мълком израстваш.

Помъдряваш.

И вдигаш прегради...

 

Не приемам такова приятелство!

(Но пък мене дали ме разбират?...)

 

Затова продължавам нататък -

откъдето реките извират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, истинско е!Прегръдки, Бианка!
  • Браво Бианка!
    Ако дълго време стоиш пред затворена врата,
    няма да видиш ,че друга се отваря много по-гостоприемно.
    Затова, по-добре й обърни гърба!

  • приятелството е даване...
    на обич и надежда, на подрепа и саможертва...
    много хубав стих, Бианка...сърдечно те прегръщам.
  • "Ала с детска наивност ти вярваш,

    че приятелят вечно ще има

    пет минути за твойте неволи."

    Знам го това приятелство... Някакъв спомен, за това, което е било.

    "Е, боли те... Но мълком израстваш.

    Помъдряваш.

    И вдигаш прегради..."
    Това е начина, който почти всички избираме... Но знаем ли, някой ден може някой да ги прескочи-преградите, очакванията ни. Никога не е късно някой най-неочаквано да те очарова.
    Поздрави за хубавото стихотворение!
  • Чудесно е!
    Поздрави!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...