Уенди (Бианка Габровска) Уенди (Бианка Габровска)
8 211
Mar 13, 2011, 9:21 PM

Приятелство ли е...

  Poetry » Other
1.7K 0 12

 

                                         На Е...


Не разбирам такова приятелство -

да те бутнат във прашния ъгъл,

да не можеш да минеш оттатък...

Най-добре ще е сам да си тръгнеш.

 

Сред полята простор да потърсиш.

И врати със замах да отваряш,

за да станеш за някого първи.

 

Ала с детска наивност ти вярваш,

че приятелят вечно ще има

пет минути за твойте неволи.

 

Но обгръща те ледена зима...

И не можеш, не искаш да молиш.

Просто свикваш... И вече е ясно,

че не трябва да бъдеш досаден.

 

Е, боли те... Но мълком израстваш.

Помъдряваш.

И вдигаш прегради...

 

Не приемам такова приятелство!

(Но пък мене дали ме разбират?...)

 

Затова продължавам нататък -

откъдето реките извират.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Вирго99 (Ася Толедо)
    Вирго99 (Ася Толедо)
    Хареса ми, истинско е!Прегръдки, Бианка!
  • YuliyaPictures (Юлия Георгиева)
    YuliyaPictures (Юлия Георгиева)
    Браво Бианка!
    Ако дълго време стоиш пред затворена врата,
    няма да видиш ,че друга се отваря много по-гостоприемно.
    Затова, по-добре й обърни гърба!

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    приятелството е даване...
    на обич и надежда, на подрепа и саможертва...
    много хубав стих, Бианка...сърдечно те прегръщам.
  • posh` (Таня Атанасова)
    posh` (Таня Атанасова)
    "Ала с детска наивност ти вярваш,

    че приятелят вечно ще има

    пет минути за твойте неволи."

    Знам го това приятелство... Някакъв спомен, за това, което е било.

    "Е, боли те... Но мълком израстваш.

    Помъдряваш.

    И вдигаш прегради..."
    Това е начина, който почти всички избираме... Но знаем ли, някой ден може някой да ги прескочи-преградите, очакванията ни. Никога не е късно някой най-неочаквано да те очарова.
    Поздрави за хубавото стихотворение!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Чудесно е!
    Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0