Уенди (Бианка Габровска) Уенди (Бианка Габровска)
8 211
13 mar 2011, 21:21

Приятелство ли е...

  Poesía » Otra
1.7K 0 12

 

                                         На Е...


Не разбирам такова приятелство -

да те бутнат във прашния ъгъл,

да не можеш да минеш оттатък...

Най-добре ще е сам да си тръгнеш.

 

Сред полята простор да потърсиш.

И врати със замах да отваряш,

за да станеш за някого първи.

 

Ала с детска наивност ти вярваш,

че приятелят вечно ще има

пет минути за твойте неволи.

 

Но обгръща те ледена зима...

И не можеш, не искаш да молиш.

Просто свикваш... И вече е ясно,

че не трябва да бъдеш досаден.

 

Е, боли те... Но мълком израстваш.

Помъдряваш.

И вдигаш прегради...

 

Не приемам такова приятелство!

(Но пък мене дали ме разбират?...)

 

Затова продължавам нататък -

откъдето реките извират.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Вирго99 (Ася Толедо)
    Вирго99 (Ася Толедо)
    Хареса ми, истинско е!Прегръдки, Бианка!
  • YuliyaPictures (Юлия Георгиева)
    YuliyaPictures (Юлия Георгиева)
    Браво Бианка!
    Ако дълго време стоиш пред затворена врата,
    няма да видиш ,че друга се отваря много по-гостоприемно.
    Затова, по-добре й обърни гърба!

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    приятелството е даване...
    на обич и надежда, на подрепа и саможертва...
    много хубав стих, Бианка...сърдечно те прегръщам.
  • posh` (Таня Атанасова)
    posh` (Таня Атанасова)
    "Ала с детска наивност ти вярваш,

    че приятелят вечно ще има

    пет минути за твойте неволи."

    Знам го това приятелство... Някакъв спомен, за това, което е било.

    "Е, боли те... Но мълком израстваш.

    Помъдряваш.

    И вдигаш прегради..."
    Това е начина, който почти всички избираме... Но знаем ли, някой ден може някой да ги прескочи-преградите, очакванията ни. Никога не е късно някой най-неочаквано да те очарова.
    Поздрави за хубавото стихотворение!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Чудесно е!
    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0