8 апр. 2016 г., 14:14

Приземяване

568 0 0

Отдалече чувам

тихите ти стъпки.

Сърцето ми бие лудо.

Обземат ме тръпки.

Усещам сладкия ти дъх

над моето рамо.

Имам желание, само

към теб да се обърна,

а ти да ме прегърнеш.

Изведнъж  става магия.

Света засиява,

цветята танцуват,

а птиците радостно крещят:

„Вижте, тия се целуват.”

Дърветата ни махат с клони,

а зелените треви

ни канят до тях:

„Поседнете тук.

Никой не ви гони.”

На внезапно се чува

весел детски вик.

„Мамо, татко, вижте!

На вратата намерих

ето този плик.”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...