Apr 8, 2016, 2:14 PM

Приземяване 

  Poetry » Love
390 0 0

Отдалече чувам

тихите ти стъпки.

Сърцето ми бие лудо.

Обземат ме тръпки.

Усещам сладкия ти дъх

над моето рамо.

Имам желание, само

към теб да се обърна,

а ти да ме прегърнеш.

Изведнъж  става магия.

Света засиява,

цветята танцуват,

а птиците радостно крещят:

„Вижте, тия се целуват.”

Дърветата ни махат с клони,

а зелените треви

ни канят до тях:

„Поседнете тук.

Никой не ви гони.”

На внезапно се чува

весел детски вик.

„Мамо, татко, вижте!

На вратата намерих

ето този плик.”

 

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??