17 окт. 2023 г., 14:30

Призив

505 0 0

Бяхме пълни си ,,цървули",

на село расли със марули,

домати, краставици, сол,

сланина, мляко, алкохол.

 

Ядяхме още леща, боб,

бахур, нахут и черен дроб.

С масло намазан бе ни хляба

и с лютениците на баба.

 

Сега живеем във града...

С какво потулваме глада?-

със пица, чипс и фалафел,

с картофа пържен без предел.

 

И, нали сме тарикати-

с най модерните салати.

Пием разни питиета,

догоре фрашкани със ,,Е"-та.

 

Всичките сме все дебели,

болниците сме превзели,

понеже имаше в града

рекламата,,Не на глада!".

 

В плюскането сме прославени.

Е, как тогаз да сме оправени?

Към корените се върнете,

бе хора, и се опомнете!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...