17.10.2023 г., 14:30

Призив

504 0 0

Бяхме пълни си ,,цървули",

на село расли със марули,

домати, краставици, сол,

сланина, мляко, алкохол.

 

Ядяхме още леща, боб,

бахур, нахут и черен дроб.

С масло намазан бе ни хляба

и с лютениците на баба.

 

Сега живеем във града...

С какво потулваме глада?-

със пица, чипс и фалафел,

с картофа пържен без предел.

 

И, нали сме тарикати-

с най модерните салати.

Пием разни питиета,

догоре фрашкани със ,,Е"-та.

 

Всичките сме все дебели,

болниците сме превзели,

понеже имаше в града

рекламата,,Не на глада!".

 

В плюскането сме прославени.

Е, как тогаз да сме оправени?

Към корените се върнете,

бе хора, и се опомнете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...