17.10.2023 г., 14:30

Призив

506 0 0

Бяхме пълни си ,,цървули",

на село расли със марули,

домати, краставици, сол,

сланина, мляко, алкохол.

 

Ядяхме още леща, боб,

бахур, нахут и черен дроб.

С масло намазан бе ни хляба

и с лютениците на баба.

 

Сега живеем във града...

С какво потулваме глада?-

със пица, чипс и фалафел,

с картофа пържен без предел.

 

И, нали сме тарикати-

с най модерните салати.

Пием разни питиета,

догоре фрашкани със ,,Е"-та.

 

Всичките сме все дебели,

болниците сме превзели,

понеже имаше в града

рекламата,,Не на глада!".

 

В плюскането сме прославени.

Е, как тогаз да сме оправени?

Към корените се върнете,

бе хора, и се опомнете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...