17.10.2023 г., 14:30

Призив

508 0 0

Бяхме пълни си ,,цървули",

на село расли със марули,

домати, краставици, сол,

сланина, мляко, алкохол.

 

Ядяхме още леща, боб,

бахур, нахут и черен дроб.

С масло намазан бе ни хляба

и с лютениците на баба.

 

Сега живеем във града...

С какво потулваме глада?-

със пица, чипс и фалафел,

с картофа пържен без предел.

 

И, нали сме тарикати-

с най модерните салати.

Пием разни питиета,

догоре фрашкани със ,,Е"-та.

 

Всичките сме все дебели,

болниците сме превзели,

понеже имаше в града

рекламата,,Не на глада!".

 

В плюскането сме прославени.

Е, как тогаз да сме оправени?

Към корените се върнете,

бе хора, и се опомнете!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...