29 янв. 2004 г., 10:22

Признание

2.3K 0 2

Какво съм аз за теб,

Какво си ти за мен,

Какъв е този лед,

Защо си тъй студен?

 

Уморих се да те убеждавам,

отегчих се да ти се доказвам,

и ясно е , че не успявам

любовта си да показвам.

 

С други чувствам се сама,

с тебе празна, неразбрана

и все повече потъвам в калта

от недостойнства и измами.

 

 

Повече не мога да издържам

подобна глупава пасивност,

а сякаш с поглед мен осъждаш

за моята неинициативност.

 

 

Аз бях дотук,и много ми е жал,

но не ми се чака вечно.

Знам много си ми дал

и ти благодаря сърдечно.

 

 

За тебе ,слънце мое,

пазя място там, където,

всичко мое е и твое-

точно тука на сърцето.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз пък ти пиша 6 по-малко не мога!Просто много ми хареса
  • Доста добре, но заради някои моменти гласивам с 5, ако съвсем малко го беше доизгладила щях да гласувам с 6. Иначе ми хареса.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...