Признание
Какво съм аз за теб,
Какво си ти за мен,
Какъв е този лед,
Защо си тъй студен?
Уморих се да те убеждавам,
отегчих се да ти се доказвам,
и ясно е , че не успявам
любовта си да показвам.
С други чувствам се сама,
с тебе празна, неразбрана
и все повече потъвам в калта
от недостойнства и измами.
Повече не мога да издържам
подобна глупава пасивност,
а сякаш с поглед мен осъждаш
за моята неинициативност.
Аз бях дотук,и много ми е жал,
но не ми се чака вечно.
Знам много си ми дал
и ти благодаря сърдечно.
За тебе ,слънце мое,
пазя място там, където,
всичко мое е и твое-
точно тука на сърцето.
© Саня All rights reserved.
