29.01.2004 г., 10:22

Признание

2.3K 0 2

Какво съм аз за теб,

Какво си ти за мен,

Какъв е този лед,

Защо си тъй студен?

 

Уморих се да те убеждавам,

отегчих се да ти се доказвам,

и ясно е , че не успявам

любовта си да показвам.

 

С други чувствам се сама,

с тебе празна, неразбрана

и все повече потъвам в калта

от недостойнства и измами.

 

 

Повече не мога да издържам

подобна глупава пасивност,

а сякаш с поглед мен осъждаш

за моята неинициативност.

 

 

Аз бях дотук,и много ми е жал,

но не ми се чака вечно.

Знам много си ми дал

и ти благодаря сърдечно.

 

 

За тебе ,слънце мое,

пазя място там, където,

всичко мое е и твое-

точно тука на сърцето.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз пък ти пиша 6 по-малко не мога!Просто много ми хареса
  • Доста добре, но заради някои моменти гласивам с 5, ако съвсем малко го беше доизгладила щях да гласувам с 6. Иначе ми хареса.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...