Мълча смирен пред чувствата стаени -
пред всеки следващ и несбъднат ден.
Провирам се сред жалките промени,
но псувам тайно озлобен.
А искам от мечтите аз жената -
да я открия сред света раним.
До мене да усещам топлината -
и над скалите двама да летим...
© Иван Миланов Шопов Все права защищены