Признание

Poetry » Love

802 0 1

Мълча смирен пред чувствата стаени -

пред всеки следващ и несбъднат ден.

Провирам се сред жалките промени,

но псувам тайно озлобен.

А искам от мечтите аз жената -

да я открия сред света раним.

До мене да усещам топлината -

и над скалите двама да летим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

esfir (Есфир Асфар)

Не се озлобявай..., така няма да я срещнеш. Ще стане като спреш да чакаш.Поздрави!

2010-12-25T12:34:54+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0