20 янв. 2019 г., 19:40

Признание

636 0 0

Признах си , че не мога да летя

И планини не мога да премествам

На две морета да деля

И вода с вино да замествам.

 

Признах си, че съм човек обикновен

И всичко що човешко е, е в мен,

Че мога и аз да бъда наранен

И без сълзи да плача унизен.

 

Признах си, но не мога да твърдя

В живота си ще трупам още грешки

И знам аз, че отново ще греша

И всичките ще бъдат толкова човешки.

 

Затуй, живей живота си човече

И не мисли за утрешния ден

Защото той е толкова далече

А ти живееш, тук, сега в тоз момент.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....