Признание
Признах си , че не мога да летя
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен
И всичко що човешко е, е в мен,
Че мога и аз да бъда наранен
И без сълзи да плача унизен.
Признах си, но не мога да твърдя
В живота си ще трупам още грешки
И знам аз, че отново ще греша
И всичките ще бъдат толкова човешки.
Затуй, живей живота си човече
И не мисли за утрешния ден
Защото той е толкова далече
А ти живееш, тук, сега в тоз момент.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Hristo Hristov Всички права запазени
