Признах си , че не мога да летя
И планини не мога да премествам
На две морета да деля
И вода с вино да замествам.
Признах си, че съм човек обикновен
И всичко що човешко е, е в мен,
Че мога и аз да бъда наранен
И без сълзи да плача унизен.
Признах си, но не мога да твърдя
В живота си ще трупам още грешки
И знам аз, че отново ще греша
И всичките ще бъдат толкова човешки. ...