Призори
От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и
Разкри, че в този сън пак ти си бил –
Едничка, знае чуждите съдби,
Вечерница не може ги отгатна.
Атласът на небето е илюзия –
Далече си, а нощем пътят къс е,
Откак звезди мечтите ми отмерват.
Тревата росна ще ни срещне, влюбени,
Едва когато в изгрева възкръснал,
Блестят сълзи в следите на Венера.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Павлова Все права защищены
