FFortuna (Петя Павлова)
67 114
28.07.2020 г., 14:19 ч.

Призори 

  Поезия » Акростихове, Строги форми
1132 4 8

От вечното въртене на Земята 

Тъмата изтъня и се проби. 

Излязла за поредния си бис, 

Зората трепна в клепките ми кратко. 

 

Години върна времето назад, и 

Разкри, че в този сън пак ти си бил – 

Едничка, знае чуждите съдби, 

Вечерница не може ги отгатна. 

 

Атласът на небето е илюзия – 

Далече си, а нощем пътят къс е, 

Откак звезди мечтите ми отмерват. 

 

Тревата росна ще ни срещне, влюбени, 

Едва когато в изгрева възкръснал, 

Блестят сълзи в следите на Венера.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Боже, колко удивително пишеш, Петя!!!👍🌹🥰
  • Много хубаво!
  • Благодаря на Майстора за оценката! Благодаря и за коментарите!
  • Чудесно е!
    Поздрави,Петя!
  • Поздравления, Петя. Оригинално!
  • Без да се задълбочавам в моята слабост-сонета, прочетох с удоволствие и на един дъх!
    Личните чувства са умело бродирани в канавата на философски обобщения на фона на синьото небе!
    Съчетанието от акростих и сонет срещам все по-малко ...
    Поздравления, Петя!
  • Формата, която си избрала, е висш пилотаж. Направи ми впечатление смяната на подлозите в изреченията. Поздравления.
  • Много умело и идейно! Браво! Не си загубила съдържанието в търсене на формата! Браво!
Предложения
: ??:??