28.07.2020 г., 14:19 ч.
Призори
От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и
Разкри, че в този сън пак ти си бил –
Едничка, знае чуждите съдби,
Вечерница не може ги отгатна.
Атласът на небето е илюзия –
Далече си, а нощем пътят къс е,
Откак звезди мечтите ми отмерват.
Тревата росна ще ни срещне, влюбени, ...
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и
Разкри, че в този сън пак ти си бил –
Едничка, знае чуждите съдби,
Вечерница не може ги отгатна.
Атласът на небето е илюзия –
Далече си, а нощем пътят къс е,
Откак звезди мечтите ми отмерват.
Тревата росна ще ни срещне, влюбени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Петя Павлова Всички права запазени
Предложения
-
-
Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...
-
Тя не е самотна – има десет котки, дълга бяла рокля, спомени от сватба. Има предпазливост в нейната ...
-
Животът ни – една плетачка стара, с изкусни и нетрепващи ръце, плете ни плащеници, все по мяра, наоп...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
