19 авг. 2007 г., 00:32

Призрачен страх

922 0 0

Винаги съм се страхувала от "сивото ежедневие".
Убива те бавно и смазващо и те погубва.
Убива и всичко красиво и живо край теб.
Усещам, че понякога завладява и НАС.
Изтръпвам и полагам усилия всеки път да не Го допускам.
Оставя ли го, ще ни погуби и убие нашата любов.
Не ще намеря смисъл аз тогаз от теб, нито ти  от мен.
Кажи ми нещо!
Струва ли си да го допуснем????
Аз не го допускам! Недей и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...