Призрачен страх

Poetry

914 0 0

Винаги съм се страхувала от "сивото ежедневие".
Убива те бавно и смазващо и те погубва.
Убива и всичко красиво и живо край теб.
Усещам, че понякога завладява и НАС.
Изтръпвам и полагам усилия всеки път да не Го допускам.
Оставя ли го, ще ни погуби и убие нашата любов.
Не ще намеря смисъл аз тогаз от теб, нито ти от мен.
Кажи ми нещо!
Струва ли си да го допуснем????
Аз не го допускам! Недей и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0