19.08.2007 г., 0:32

Призрачен страх

910 0 0

Винаги съм се страхувала от "сивото ежедневие".
Убива те бавно и смазващо и те погубва.
Убива и всичко красиво и живо край теб.
Усещам, че понякога завладява и НАС.
Изтръпвам и полагам усилия всеки път да не Го допускам.
Оставя ли го, ще ни погуби и убие нашата любов.
Не ще намеря смисъл аз тогаз от теб, нито ти  от мен.
Кажи ми нещо!
Струва ли си да го допуснем????
Аз не го допускам! Недей и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...