В тишина и мрак е потопена покъртената ми душа,
а бурята навън грозно тресе черни, потъмнели небеса...
Мълнии далечни, чуват се близко.
Мислите са мрачни, погледът- изпепелен.
Тътен и гръм, чува се от далеч и изниско.
В мрака спотайва се вълк самотен, от живота победен...
И шепти ли, шепти черното създание в ноща:
"Колко ли още, колко безумни, безкрайни теглила?
Бих се с вятърни мелници,
бих се с призрачни вълци...
Но нивга не постигнах любов и свобода.
Отчаянието впи в сърце ми своите ужасяващи крила... ...