Призрачни вълци...
В тишина и мрак е потопена покъртената ми душа,
а бурята навън грозно тресе черни, потъмнели небеса...
Мълнии далечни, чуват се близко.
Мислите са мрачни, погледът- изпепелен.
Тътен и гръм, чува се от далеч и изниско.
В мрака спотайва се вълк самотен, от живота победен...
И шепти ли, шепти черното създание в ноща:
"Колко ли още, колко безумни, безкрайни теглила?
Бих се с вятърни мелници,
бих се с призрачни вълци...
Но нивга не постигнах любов и свобода.
Отчаянието впи в сърце ми своите ужасяващи крила...
И болката беше титанична.
Заблудата ми сляпа беше смешна, но трагична.
Вярвах, че се боря за късче слънце, късче свобода.
Но грозната истина е, че само гонех вятъра.
И да, мечтаех да го победя...
Да надделея над призрачните вълци, оковали ми сърце,
да погледна към небето с прочистена душа и горди рамене...
Но самата аз съм вълк небесен, вечен във света,
самата аз ще бъда докрай една нестихваща поройна свобода.
Която в сърце си носи тихи вопли и трагична светлина,
която знае що е обич, що е, и борба..."
© Dark Shadow All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Papalisimo не знам кой може да е любимият ти цитат, може би това е "Свободата е сестра на самотата" или не знам? Иначе благодаря за хубавите коментари
Поздрав! -
Много прозорливо и силни чувства! Поздрави, Шадоу!
-
Търси и ще намериш, любимия ми цитат
-
Надявам се някой ден да видя слънцето и да се измъкна от мрака! Благодаря за хубавите коментари!
-
Толкова си млад, а толкова дълбоки размисли и чувства! Поздравления, Дарк!
-
Излез от нощта,за да посрещнеш изгрева на зората!Там живее истински любовта и свободата!
-
Благодаря много! Поздрави и на теб!
-
Хареса ми, Шадоуче, особено края. Пишеш с много чувство.
Поздрави и хубав ден.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
