Призрачни вълци...
В тишина и мрак е потопена покъртената ми душа,
а бурята навън грозно тресе черни, потъмнели небеса...
Мълнии далечни, чуват се близко.
Мислите са мрачни, погледът- изпепелен.
Тътен и гръм, чува се от далеч и изниско.
В мрака спотайва се вълк самотен, от живота победен...
И шепти ли, шепти черното създание в ноща:
"Колко ли още, колко безумни, безкрайни теглила?
Бих се с вятърни мелници,
бих се с призрачни вълци...
Но нивга не постигнах любов и свобода.
Отчаянието впи в сърце ми своите ужасяващи крила...
И болката беше титанична.
Заблудата ми сляпа беше смешна, но трагична.
Вярвах, че се боря за късче слънце, късче свобода.
Но грозната истина е, че само гонех вятъра.
И да, мечтаех да го победя...
Да надделея над призрачните вълци, оковали ми сърце,
да погледна към небето с прочистена душа и горди рамене...
Но самата аз съм вълк небесен, вечен във света,
самата аз ще бъда докрай една нестихваща поройна свобода.
Която в сърце си носи тихи вопли и трагична светлина,
която знае що е обич, що е, и борба..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Dark Shadow Всички права запазени
Поздрав!
