Призрачни замъци
Ти идваш тук, където ме остави
като пясъчен замък на морския бряг.
През лятото, който безгрижно направи
и отново се втурна в големия град.
Пясъчните кули са отдавна заличени.
Погълнати лакомо от гладното море.
Спомените - като миди разпилени.
Отломки са от нашите разбити светове.
Сега се завръщаш, но вече е зима.
Искаш замък, направен от сняг.
А напролет и него няма да има
и пак ще е пуст любовният бряг.
Но следите остават месец-два да живеят,
приклещени здраво от твърдия лед.
Като дупки в душата занапред да чернеят,
безпощадно пробити от зъл пистолет.
Живеем сезонно във призрачни замъци.
От пясък и лед - изграден монумент.
Но често си мисля, ще дойде ли времето,
когато във фугите ще сипем цимент?
© Леонид Стоянов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря от сърце!
-
в повечето време замъците ни са призрачни...или пясъчни...
развълнува ме, Леонид...радвам се, че се срещаме отново тук...
до скоро...идвай по-често. -
Много ми хареса!
-
"Живеем сезонно във призрачни замъци.
От пясък и лед - изграден монумент.
Но често си мисля, ще дойде ли времето,
когато във фугите ще сипем цимент?"
Точно това си мислех тази вечер!
Жив стих! -
Поздравления!
-
фугирането е задължително
Много ми хареса! -
Страхотни коментари!Агоп!Капка!Благодаря за всички отзиви от сърце!
-
Много добър стих! Поздрав!
-
Харесва ми! Готино, проникновено!
"...Пясъчен замък! Но пясък от злато.
Дори, че вълна го зави, заличи...
Нашето минало - бяло, богато
в очите ми искрени още личи!
Зимата идва, но и тя е красива,
щом в теб следите мои стоят.
Недей да се мръщиш още сънливо
мен събуди ме ... и дните ще спрат! ..."
-
ще дойде и това време, Лео...!
ще има здрава основа...!
пожелавам ти го от сърце!!!
поздравления...!
чудесен стих! -
Харесах! Следите остават...
Поздрави, Леонид! -
Много харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
