Призрачни замъци
Ти идваш тук, където ме остави
като пясъчен замък на морския бряг.
През лятото, който безгрижно направи
и отново се втурна в големия град.
Пясъчните кули са отдавна заличени.
Погълнати лакомо от гладното море.
Спомените - като миди разпилени.
Отломки са от нашите разбити светове.
Сега се завръщаш, но вече е зима.
Искаш замък, направен от сняг.
А напролет и него няма да има
и пак ще е пуст любовният бряг.
Но следите остават месец-два да живеят,
приклещени здраво от твърдия лед.
Като дупки в душата занапред да чернеят,
безпощадно пробити от зъл пистолет.
Живеем сезонно във призрачни замъци.
От пясък и лед - изграден монумент.
Но често си мисля, ще дойде ли времето,
когато във фугите ще сипем цимент?
© Леонид Стоянов All rights reserved.
