Призрачни замъци
Ти идваш тук, където ме остави
като пясъчен замък на морския бряг.
През лятото, който безгрижно направи
и отново се втурна в големия град.
Пясъчните кули са отдавна заличени.
Погълнати лакомо от гладното море.
Спомените - като миди разпилени.
Отломки са от нашите разбити светове.
Сега се завръщаш, но вече е зима.
Искаш замък, направен от сняг.
А напролет и него няма да има
и пак ще е пуст любовният бряг.
Но следите остават месец-два да живеят,
приклещени здраво от твърдия лед.
Като дупки в душата занапред да чернеят,
безпощадно пробити от зъл пистолет.
Живеем сезонно във призрачни замъци.
От пясък и лед - изграден монумент.
Но често си мисля, ще дойде ли времето,
когато във фугите ще сипем цимент?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
