26 мая 2011 г., 11:49

Призрак

522 0 3

"Призрак"

Нарязах на парчета всички спомени,
на късчета ги разпилях
и без да се замислям, скрих във джоба си
мечти, превърнати във прах.

Търкалях се безумно в тъмното,
без глас провиквах се насън,
зовях Смъртта, но тя не идваше -
премръзнала стоеше вън...

Шептях окървавен безброй молитви,
проклинах себе си и всички богове,
и свит във ъгъла крещях и плаках,
обсебен от жестоки бесове.

*                    *                     *

Нарязах на парчета мойто бъдеще,
на късчета го разпилях
и без да се замислям, скрих във гроба си
сърце, отровено от грях...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • УНИКАЛНО Е ОТКРИВАМ МНОГО СИЛНИ ЕМОЦИИ В СТИХОВЕТЕ ТИ УНИКАЛЕН СИ ...
  • Страхотен!
    За съжаление в живота често се случва така, да не кажа много често..
    Съжалявам за това което преживяваш...Звучи много болезнено и крайно...Самотата е тежка, не позволявай да те убие....
  • Здравей!Всички ние, много често се превръщаме в призраци и една от причините може би е "самотата".Стихът ти много ме впечатли.Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...