26.05.2011 г., 11:49

Призрак

515 0 3

"Призрак"

Нарязах на парчета всички спомени,
на късчета ги разпилях
и без да се замислям, скрих във джоба си
мечти, превърнати във прах.

Търкалях се безумно в тъмното,
без глас провиквах се насън,
зовях Смъртта, но тя не идваше -
премръзнала стоеше вън...

Шептях окървавен безброй молитви,
проклинах себе си и всички богове,
и свит във ъгъла крещях и плаках,
обсебен от жестоки бесове.

*                    *                     *

Нарязах на парчета мойто бъдеще,
на късчета го разпилях
и без да се замислям, скрих във гроба си
сърце, отровено от грях...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • УНИКАЛНО Е ОТКРИВАМ МНОГО СИЛНИ ЕМОЦИИ В СТИХОВЕТЕ ТИ УНИКАЛЕН СИ ...
  • Страхотен!
    За съжаление в живота често се случва така, да не кажа много често..
    Съжалявам за това което преживяваш...Звучи много болезнено и крайно...Самотата е тежка, не позволявай да те убие....
  • Здравей!Всички ние, много често се превръщаме в призраци и една от причините може би е "самотата".Стихът ти много ме впечатли.Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...