May 26, 2011, 11:49 AM

Призрак

516 0 3

"Призрак"

Нарязах на парчета всички спомени,
на късчета ги разпилях
и без да се замислям, скрих във джоба си
мечти, превърнати във прах.

Търкалях се безумно в тъмното,
без глас провиквах се насън,
зовях Смъртта, но тя не идваше -
премръзнала стоеше вън...

Шептях окървавен безброй молитви,
проклинах себе си и всички богове,
и свит във ъгъла крещях и плаках,
обсебен от жестоки бесове.

*                    *                     *

Нарязах на парчета мойто бъдеще,
на късчета го разпилях
и без да се замислям, скрих във гроба си
сърце, отровено от грях...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

  • УНИКАЛНО Е ОТКРИВАМ МНОГО СИЛНИ ЕМОЦИИ В СТИХОВЕТЕ ТИ УНИКАЛЕН СИ ...
  • Страхотен!
    За съжаление в живота често се случва така, да не кажа много често..
    Съжалявам за това което преживяваш...Звучи много болезнено и крайно...Самотата е тежка, не позволявай да те убие....
  • Здравей!Всички ние, много често се превръщаме в призраци и една от причините може би е "самотата".Стихът ти много ме впечатли.Браво!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...