17 нояб. 2007 г., 11:48

Проблясъци

1.2K 0 25

          

Пречупване

Толкова е лесно да пречупиш

душата на някого, майчице.

Толкова е лесно.

Вземи му надеждата.

Вземи му любовта.

Вземи му вярата.

Направи го ненужен

и го храни с подаяния.

 

                 *

Върху белия покров на снега

черният правоъгълник на майчиния гроб

прилича на врата,

през която си отива моето минало.

Имам само бъдеще.

                    

               *

Поетите говорят

понякога с Бога,

понякога с Дявола

и наученото

споделят с вас.

 

                *

Поздрави ме.

Усмихна се.

Подаде ръка.

Сърдечно.

Защо по дланта ми

остана следа от ухапване?!

 

         Сънища

Сън мой,

бродиш по сетивата ми.

Събираш огризки от емоции

и ги превръщаш в приказки.

Всяка нощ.

 

        Критика

Каза го толкова нежно,

че ме заболя.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...