17 нояб. 2007 г., 11:48

Проблясъци

1.2K 0 25

          

Пречупване

Толкова е лесно да пречупиш

душата на някого, майчице.

Толкова е лесно.

Вземи му надеждата.

Вземи му любовта.

Вземи му вярата.

Направи го ненужен

и го храни с подаяния.

 

                 *

Върху белия покров на снега

черният правоъгълник на майчиния гроб

прилича на врата,

през която си отива моето минало.

Имам само бъдеще.

                    

               *

Поетите говорят

понякога с Бога,

понякога с Дявола

и наученото

споделят с вас.

 

                *

Поздрави ме.

Усмихна се.

Подаде ръка.

Сърдечно.

Защо по дланта ми

остана следа от ухапване?!

 

         Сънища

Сън мой,

бродиш по сетивата ми.

Събираш огризки от емоции

и ги превръщаш в приказки.

Всяка нощ.

 

        Критика

Каза го толкова нежно,

че ме заболя.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...