17.11.2007 г., 11:48 ч.

Проблясъци 

  Поезия » Друга
954 0 25

          

Пречупване

Толкова е лесно да пречупиш

душата на някого, майчице.

Толкова е лесно.

Вземи му надеждата.

Вземи му любовта.

Вземи му вярата.

Направи го ненужен

и го храни с подаяния.

 

                 *

Върху белия покров на снега

черният правоъгълник на майчиния гроб

прилича на врата,

през която си отива моето минало.

Имам само бъдеще.

                    

               *

Поетите говорят

понякога с Бога,

понякога с Дявола

и наученото

споделят с вас.

 

                *

Поздрави ме.

Усмихна се.

Подаде ръка.

Сърдечно.

Защо по дланта ми

остана следа от ухапване?!

 

         Сънища

Сън мой,

бродиш по сетивата ми.

Събираш огризки от емоции

и ги превръщаш в приказки.

Всяка нощ.

 

        Критика

Каза го толкова нежно,

че ме заболя.

 

 

 

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??