Проблясъци
Пречупване
Толкова е лесно да пречупиш
душата на някого, майчице.
Толкова е лесно.
Вземи му надеждата.
Вземи му любовта.
Вземи му вярата.
Направи го ненужен
и го храни с подаяния.
*
Върху белия покров на снега
черният правоъгълник на майчиния гроб
прилича на врата,
през която си отива моето минало.
Имам само бъдеще.
*
Поетите говорят
понякога с Бога,
понякога с Дявола
и наученото
споделят с вас.
*
Поздрави ме.
Усмихна се.
Подаде ръка.
Сърдечно.
Защо по дланта ми
остана следа от ухапване?!
Сънища
Сън мой,
бродиш по сетивата ми.
Събираш огризки от емоции
и ги превръщаш в приказки.
Всяка нощ.
Критика
Каза го толкова нежно,
че ме заболя.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
