Пробождане
Пробожда ме отляво – като изстрел,
но няма кръв, дъхти на лавандула.
А аз лежа под син небесен шатър,
нефелна от житейския театър.
Забравих пак, че времето е дуло
и бърза да науча всяка истина.
Заключила съм маските отдясно,
в една непреболяна бяла стая.
Очите им са празните затвори,
които все не искам да отворя.
Отворя ли ги, няма да мечтая. ...